„По дяволите!“ на „светците“ проклети,
що вяра с лъжи искаха да градят.
„Приятелите“, що са вечно заети –
и те нека вкупом натам да вървят.
Със тях да заминат и тези, платени
да хвалят на царя костюма най-нов
плюс разни „поети“ в едно надарени –
да плачат по несподелена любов.
„По дяволите!“ и на всички успели
и другите, дето живеят без цел,
а също на кротко главите навели,
пък и непокорните – дявол ги взел.
„По дяволите!“ и на себе си казвам.
Къде ли не бях?! И след тях ще вървя.
Освен туй зад мен никого не зарязвам –
запратих ги там. Сам ли тук да стоя?