Каквото повикало…

Услужих с пари на един мой съсед.
Значение нямаше взетата сума,
а важен бе ангажиментът поет:
„До събота връщам ги.“ – даде ми дума.

Отдавна отмина въпросният ден.
Съседът забрави да върне парите
и аз думата му държа още в мен.
Държа я и леко живея си дните.

Човече, дори да ми се издължиш,
не ще върна думата ти, ще остане
във мен, та пари щом да искаш решиш,
да нямаш пак думата. Тя е имане.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!