Какво ли ще е да е три дена лято,
в четвъртък, след тях – метър сняг навалял,
във петък, до пладне пък – есен от злато,
а уикендът – пролетен и нацъфтял?

Какво ли ще е да е синя тревата,
морето – от въздух, небето – вода,
от север на юг да се движи земята
и да да е не, а пък не да е да?

Ще бъде вълшебно, на всекиго ясно:
Животът от приказка бил е сменен,
а с песен изпята, на тъмно и тясно,
той – вече ненужен – в мазето свален.