Както дъждецът – на жадна пустиня,
както нощта – на полярния ден,
както морето, с безкрайността синя –
на безутешен делфин, хванат в плен…

Както на птица ранена – небето,
както несложена в гозбата сол,
както и детството, с време отнето,
както на стар клоун – отказан гастрол…

Както! И все пак безкрайно различно.
Някак особено в мене скимти –
влюбено някак си, егоистично…
Казано простичко: Липсваш ми ти.