Само във спомените си те срещам.
В мислите си разговарям със теб.
Няма те, ала във мен те усещам.
Ден след ден… Сякаш че в сън съм нелеп.

Мигове минали, казани думи,
образи от паметта ми изплуват.
Като миражи изникват срещу ми,
недосегаеми, да ми гостуват.

Буден съм, ала „сънят“ продължава.
Няма те, ала те пазя у мен.
Минало без милост ме обкръжава
и теб на помощ зова, паднал в плен.