От скуката, движеща се покрай мен,
открадвам си ценни минути.
От трясъка уличен пък ограден,
крада тихи звуци, нечути.
Разсеяни погледи щом засека,
прибирам ги вътре във мене.
Усмивки изпуснати – също така,
звезди – през нощта, а пък денем
откъсвам си тайно парче синева.
Открадвам и чувства укрити,
забравени трепети, нежни слова
и спомени с време изтрити.
И в страх да не би някой да разбере
и да ме накаже жестоко,
събраното като от мен обере,
в съня си го крия дълбоко.