Утайката в чашите е недопита,
две чаши кафе – реквизит от етюд,
във който със обич една зле съшита
загърнати сме, а треперим от студ.

Уви, разминаване. Два силуета
се отдалечават, дочули нов зов.
Изстиват на бара две дълги кафета,
ведно с една кратка полунелюбов.