Компасът вътре в мене не е стока
(доколкото работи въобще).
Все губя с него вярната посока,
а той да я покаже все не ще.

Щом стъпка важна или само спешна
направя, после се оказва, че
избрал съм пак посоката погрешна.
Във грешка да съм, сякаш ме влече.

А може би компасът ми е точен,
но сам избирам да съм в този ад,
със отказ да вървя по път посочен
(дори от шесто чувство) на инат.