— На „Ела с мене във пещерата!“,
т.е. в мойта квартира под наем,
запозната ли си с правилата?
Ако – да, хайде да поиграем!

— Правилата? Разбира се зная.
Да не мислиш, че аз съм от вчера!
Таз игра я отдавна играя.
Да вървим в твойта гарсониера.

Но надявам се ти също знаеш,
че се плаща (при мене в зелено)
удоволствието да играеш.
— Ами… зная го много добре, но…

— Няма „но“, няма „ама“, „обаче“.
Искаше да е по правилата,
а във тях няма обич, така, че
казвай, ще ли играем играта?