Добре де и к’во сега? Имаш парите,
възможността по света да пътуваш,
осигурен си до края на дните
и утолил жаждата да купуваш.


Грозен не си. Знаеш чужди езици.
Пишеш, говориш със умни слова.
Обич си имаш и са единици
тез като теб, но какво от това?

Можеш, успяваш, нещата умееш.
Времето сякаш след тебе лети,
ала това ли е то „да живееш“?
Стигнал си толкоз далеко… Е, и?