Хулиган

От пуста нормалност полузадушен
аз своите делнични грижи отложих.
Прашясалите щуротии взех със мен,
па шапката си невидимка наложих
и някак нещата реших да обърна.
Горящ от вълнение вънка изскочих,
оглеждайки нещо нормално да зърна
и преко тълпата напред се насочих.
Най-първо развързах 5 снопа с балони,
що мазен скъпчия видях да продава
и с тумба дечица се смях как ги гони.
Изобщо настана голяма забава.
След туй подмених всичките светлини
и в синьо замига тоз път светофарът,
а аз наблюдавах така, от страни
как пешеходци с шофьори се карат
във шах от явление необичайно.
Лудница весела бе, но оправи я
млад полицай един, ала аз тайно
влязох в печатницата. Заглавия,
и новини, имена, коментари
с кеф размених и с предчувствие ясно
как политици и нови и стари
утре със пяна ще се джафкат бясно.
Честно, поддадох се на изкушение
и наслаждавах се на деколтета.
Бюст един пипнах, а във продължение
друг мъж отнесе си два епитета.
После, доволен, че тъй зле нещата
съм безобразно разбъркал навън,
вкъщи се върнах. Качих стъпалата,
легнах си и… се събудих от сън.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!