На тъничка струйка прашинки безброй
от конус във конус полека изтичат
и кой знае как, ала в техния строй
и времето някак си също увличат.

И сбира се пясъкът тъй на купчина,
но времето знаеш ли де се събира?
Та като натрупа се цяла година –
обръщаш, тя тръгва назад, после спира…

Засмукан от времето пък си отива
животът и трупа се нейде, но де е?
Та с врътване неговата перспектива,
живот изживян да се пак изживее.

Да видиш как слънцето в себе си влъчва?
Нагоре да тръгне красив водопад?
Но как да го сториш? Това те измъчва,
че ключът го няма за… шенръбо ад.