На попрището жизнено средата
достигайки по стръмния му склон,
поспрях, преди да продължа нататък,
надолу веч. Бях стигнал „Рубикон“.

Въпросът бе: „Дали да продължавам
или да си остана на върха?“.
Помислих и реших, че тук оставам –
отвъдното събуди в мен страха.

Уплашен, не пресякох в крайна сметка.
Фатална моя грешка? Може би.
Оттук обаче имам чудна гледка:
смелчаци, виждам вашите съдби.

…

Гай Юлий, ти пресече зарад трона,
но аз от следствията се боя
(от Брут) и не пресякал Рубикона,
на средна възраст все ще си стоя.