Макар че на времето е забранено
от пътя към вечността да се отбива,
дори и то, от хубостта ти пленено,
се спира край теб – толкова си красива.

Във близост и всички физични закони
забравят да действат, че са заслепени
и във резултат – ку̀пчина електрони
престават въртежа си луд, уморени.

А аз… Аз застинал и зяпнал те нямо,
един чуден стих да си спомня се мъча,
но „Господи, колко си хубава!“ само
повтарям, щастлив с тебе да се облъча.