Гладен до дъното чак на стомаха си,
(вече изгубил и сетно търпение)
да утоля сам догоре ищаха си,
влязох в кварталното ни заведение.
Виждайки ме колко храбро поръчвам
деликатеси, при туй все различни,
без ни най-мъничко да се измъчвам
от угризения чисто парични,
котенце рижаво спря се до мен
и се оплака, че много е гладно.
Казах му: „Ясно, изчакай момент
и престани да мяучеш досадно.“
Котето кимна, па сви се под стола.
Двама зачакахме нервно храната,
а именно: пилешката пържола,
рибката пържена и кавърмата.
Хапнахме здраво – делихме по братски.
Пръсти и лапи облизахме даже.
После отнейде дойдоха две мацки.
Всеки от нас, думичка без да каже,
почвайки с неговата да флиртува,
взе да засуква мустак рибно-блажен,
и за пред мацето се занадува,
правейки се на особено важен.
В края, естествено, се разделихме,
ала по двойки, в избрана посока:
С моята мацка за вкъщи завихме,
те – към мазето, отсреща във блока.