Осенен от поредна идея,
пламнал в мисли не мога да спя,
а заспя ли – сънувам пак нея.
И така ден и нощ се топя.

А топя се защото разбирам –
още хора ми трябват, уви,
но сподвижници все не намирам,
със уврели за нея глави.

И остава неосъществена,
докато някъде, в някой ден,
за повторен път бъде родена
и се сбъдне, но веч не от мен.