(I)
Обичам чесън до полуда
и хрупам го със дива страст
и не е никак за почуда,
че праз
обичам също аз,
приготвен като проста спържа
(понеже спържата съдържа
едно страхотно съединение,
което формата поддържа
на т’ва… на мъжкото ми щение).
По бобец, ах, така си падам
със люта чушка и сланина
и джоджен малко – не, припадам,
за боба мисъл щом ми мина.
А леща или зелье, братко,
със лебец мек, де дига пара?
Не, друго няма толкоз сладко,
освен… паница със попара
да кусаш здраво със лъжица.
А жега стане ли по пладне,
да се разквасиш с мътеница.
Пък значи, само да ми падне
да си наскубя малко лапад,
коприва, киселец, спанак…
Какво там знаят те на Запад
със „Coca-Cola“ и „Big Mac“?
А лютеница ил’ извара,
ил’ таратор, ил’ сирене с домат?
Абе насила да ме карат,
не сменям тази благодат!

(II)
Във онзи първи епизод
поетът автор ошашавен
въобще забрави за компот,
разбира се, компот ошавен.
Но днес в замяна се провиква
със Хамлетовския въпрос:
Кое е по-достойно – тиква,
или салата с магданоз?
Освен това не може тука
да не изтъкнем онзи вид
сълзлив представител на лука,
известен с името кромид.
А зелев сок след нощ пиянска?
Направо райски еликсир
е течността селскостопанска,
що въдворява трезвен мир
във областта ни главоболна
(известната надлъж и шир
терапия пост–алкохолна).
А семки печени при скука?
Кой не е лющил във захлас,
дорде уста не се напука
изприщена в солен екстаз?
И краставича марината
с божествен вкус – небесна манна
кат индикатор ни позната
на всяка бременност най-ранна.
Ах, щях за малко да забравя
за компир печен, посолен,
устата дето ти изгаря
и почваш като English man
без буква „р“ да фъфлиш думи.
Във тази гастро-вакханлия
за кукуруз варен изУмих,
за мушмули узрели и туршия
(със морков и зелен домат),
вървяща главно със ракия.
И колко друга благодат…

(III)
Във третата поредна серия
започваме със качамака,
без който стигаш до истерия,
ако на ред стоиш да чакаш.
Той качамакът си е класа
със кисело млеко поеман,
но имайте сега нагласа
да почнем тука нова тема.
Една напитка нам позната
със вкус приятничко резлив –
та кой не знае за бозата
като стомашен коректив.
И с круши зрели също става
постигане на цел такава.
Ала да минем от бозица
на друга родна благодат –
известната шкембе-чорбица,
що сутрин пази ни от глад.
А в ранна пролет как желая
зелени джанки да похрупам
или със цвик да помечтая
килца в излишък да натрупам.
Китайска кухня ли? Егати…
Китайците ще лапат ряпа,
когато наш’те благодати
случайно падне им да зяпат.

(IV)
Поради страшен интерес
съм натоварен със задача
четвърти епизод за днес
да пусна с тема за погача.
Погачата сама обаче
не стига и наполовина
от удоволствието, значи,
със овче мляко във комбина.
Та, сещам се сега, мои драги,
за тутманик, че и за зелник,
които са еднакво благи
и във неделя, и във делник.
А спомня ли си как гощаван
със свинска кожичка ощавена
(такава мека и солена),
съм бил и после 2–3 дена
сънувам само това, додето
във състояние на глад
не заиграе ми сърцето
филия с шипков мармалад,
щом някой вземе да предложи,
(или със масълце и мед).
А пък когато се наложи
и си стомашно не наред
(след круши или след бозица),
си хапваш едри сочни дренки
и си отново на позиция
след разните експерименти.
Ами дебела баклава?
Със много орех, сочна, сочна.
Не стига ми една тава,
ти гледай, брате, като почна…
А сетя ли се пък за дните,
когато бяхме дечурлига,
оплескали се до ушите
със диня, от която лига
потича, щом я зърнеш само
и се пренасям мигом тамо,
де марципан и суха паста,
локум и топла лимонада,
бонбони лукче или лакта
бе най-върховната наслада.
Но, да приключим за момента,
а утре в епизода пети
ще поговориме за мента
или за баница с късмети.

(V)
Ха, мислят, че съм свършил – дръжки!
Та аз едва започнал съм.
Днес ще говориме за пръжки
от гъша мас, топящи се кат сън,
подгонен от свиреп будилник
във ранно утро с мощен звън.
Та пръжките (яж топли и не дръж в хладилник)
във цвят златист и с вкус жесток…
Не, стига пръжки – нов урок:
Мекици, меки, мазни жежки,
със много пудра захар. Много!
Петлета захарни на клечки;
череши юнски, дето строго
пазач ги пази на полето
от невъзпитани хлапета;
халва с фъстъци, бяла, дето
троши зъби на поразия;
тахан халва във тенекия;
картофки пържени със цаца;
черници черни, дето мацат
и после нищо го не чисти;
сърмички малки в лозов лист и
морков с ряпа
за салата…
Бе нямат край те, благините.
Ще продължим след новините.

(VI)
И в заключение накратко
(а трябва то да се направи):
Не съм ни ял, ни пил тъй сладко
из чуждоземските държави.
Така че, скъпи мои другари,
парцалите си налегнете,
рецептите вадете стари
и в нас си яжте и гответе.