Не е война уж и уж не воюваме,
а сме в убийственото състояние,
„мирно“, съвместно да си съществуваме –
мразим с усмивка и от разстояние.
Думи вежливи през зъби си казваме,
ала на ум всеки другия псува.
Важно било етикета да спазваме,
дето човек учи да се преструва.

И неусетно така се вживяваме
в тез упражнения да сме фалшиви,
че да помислим за миг не успяваме,
нявга били ли сме истински живи?