„Само едно има в старото лято –
вкус сладоледен в устата.
Снежен.“ *

Морският вятър чак е наежен,
но се отдава на спомени плажни:
Бански, изтъкващи прелести важни,
бързи познанства,
снимки с усмивки
и морски пространства,
нощни оливки
и бира по пладне,
погледи, търсещи нещо да падне:
„Аre you from Sweeden?“

…

Е-е-e-х, спомен свиден
в корекомски** дънки навлечен,
родом от Сливен…
Сега в Наречен
спешно почиващ здравеопазно.

…

Спомени сладки, а в мене е празно…

…

Вятърът хладен леко потръпва,
но се отърсва и се запътва
пак към морето
с крачка голяма,
вътре, където
спомени няма.