— В утробата си бавно ме допускаш.
— С оръжието си нахлуваш в мен.
— С ръце обгръщаш ме и с мен препускаш.
— О, Боже, нощ ли е или е ден?!

— А топлината? Tвоя или моя?
— Ти имаш съвършените ръце…
— Бих завладял заради тебе Троя…
— Целувай ме сега, навсякъде…

— С вълшебната си бездна ме засмукваш.
— Във мен се хлъзгаш с тих, влудяващ звук.
— Към мене бягаш и от мене хукваш.
— Назад се връщам – пак да дойда тук…

— Не вярвам, че във този миг сме смъртни.
— Не сме. И двамата сме богове.
— С горещите си устни ме побъркваш…
— Не спирай, мили… Не, не, още не!

— От нежната ти гръд отпивам бавно.
— Прегръщам силните ти рамене.
— Кажи ми, после как да те забравя?
— Без теб денят ми сигурно ще спре.

— Кръвта ми бяга. Дишам учестено.
— Прекрасно е. Като в любовен стих.
— Обичам те. Без теб ми е студено.
— Обичам те. В теб себе си открих.