Карат се на момиченце мило.
Проявявайки детски инат,
баба си беше то принудило,
да излезе в дъжда по обяд,
до сладкарницата във пороя.
На каквато и да е цена,
за единствената внучка своя,
да отиде за дъвка една.
„Хей, държала си се безподобно!
Как не те беше мъничко срам?
Та не беше ли ти неудобно,
баба си да разкарваш дотам?“
И си мислеха: „Малката вече
схваща, че е направила грях.“
Но навела главица, тя рече:
„Неудобно ми бе, но търпях.“