От София със самолет
летях за Куала Лумпур
и мислех, че всичко е в ред
до кацането в Сингапур.
Багажът ми там не откриха –
забравен във Атина бил.
Багажът ми братко затриха.
Да бях тръгнал с автомобил,
а аз: Не, ще хвъркам със „Боинг“!
Сега в протокол, тъй – на крак
въпросчета „Where are you going?“
и „What color is your bag?“
попълвам. Ех, дявол го взел!
(Тъй казва се, а не багажа…)
Да можех да хвъркам без цел…
Врабче да бях, искам да кажа,
обаче, уви, аз не съм.
Хвърчене свободно, на воля
ни е позволено на сън,
на яве сме винаги в роля.