Тя беше на възраст Христова –
не просто жена, а стихия.
Тя беше онази отрова,
що вси мъже искат да пият.

И пиеха пътници разни,
а после потъваха в мрака,
поели към други съблазни,
които не бива да чакат.

А тя? Тя все още красива,
все тъй с вяра, че е страхотна
линееше, ужким щастлива,
а всъщност безкрайно самотна.