Полюшваща се във хамака
на палми кокосови вързан,
една филипинка ме чака,
далеч от живота забързан.
Една филипинка? Не точно.
Хамакът е само диван,
нелепо и някак порочно
сред палми тапетни заврян
в панел, де животът не чака,
а блъска със стръв злобно дните
на небитието във мрака
и с ярост избелва косите.
Но тя, „филипинката“, дето
фактически е от Монтана
ме чака там, с мен във сърцето,
на сън и на яве мечтана.