От живота край мене бера спомени,
що надлежно подреждам в албум,
който хем малък е, хем огромен е и
невидим – сбирам всичко на ум.

Но протрил се е, гледам, по ъглите си,
може би щото все е у мен
и макар вече дупчица да го краси,
няма как с нов да бъде сменен.

А през дупчицата се измъкват навън
и потъват завинаги в мрак
спомени от наяве или пък от сън.
Неприятно, ала… няма как.