Дяконе Левски, прости ни,
костите ти че затрихме!
Нам не са нужни светини.
Ний и Исуса убихме,
задето бе Син Човешки:
хора – бол, не един, двама,
но бог невидим, без грешки,
който сред назе го няма,
нужен ни бе. Неуместно
е бог (светец) да живее
с нас, че ще ни е по-лесно
тука, при нас той да не е.
Инак, с присъствието си,
да се в живота ни бърка
и да събужда въпроси,
кат’ съвестта ни човърка…

Бяха останките твои,
дяконе, твърде опасни
с туй, че ти беше герой,
ний – мижитурки безгласни.