Два милиграма
сияен бял прах.
В тях
вътре няма
такива въпроси:
„Кой си?“, „Какво си?“,
„Какъв си?“, „Защо си?“…
Дозата
прозата
скрива в лъчи.
Тялото плаща –
отдавна личи.
Драма
обаче тук няма,
а само
два милиграма
от фин прашец, бял,
който поглъща
теб цял
и превръща
като с магия лайната във рай.
Край!
Този път
в тази плът
не си струва,
да се прибираш
и ето, че спираш.
Искаш,
потънеш ли – да не изплуваш.
Само жадуваш,
да се разплискаш,
там във вълшебното.
А непотребното
смачкано тяло,
сякаш че цвете
изсъхнало, дето
някога бяло
било, с „Изнесете!“
нов Фортинбрас
между вас
да отправи.
И безразлично така да постави
точката. Край на живота – пиеса…

Евтин, опърпан чаршаф за завеса.