Гъсеница мъничка съм и прекрасна,
отровно зелена, с безброй влакънца.
Красива съм днес, но, уви, ще порасна.
Ще съм остаряла и с грозни крилца.

Ех, старост – нерадост! Не е за почуда
че бързам да се наживея със хъс
сега. Сбабичасам ли се в пеперуда,
ще е вече късно – животът е къс.