Един селски път, за да се разхлади,
отби се за малко от свойта посока,
пресече реката и мокри следи
оставяйки, влезе в тревата висока.
А след туй се шмугна в горичката близка
със желъди целеща го на шега
и някак, май без много да му се иска,
излезе от нейните сенки. Сега,
под слънцето, прашен, напред продължава.
Безгрижен и от светофари не спиран.
Свободен е, нека да се наслаждава,
че утре в града ще е веч регулиран.
От правилници и от знаци насочван,
поправян, обличан в асфалтов костюм,
за грешки на други – виновник нарочван…
Път цивилизован ще е, в дим и шум.