Ох, да пукнат дано, ама всички,
при това с характерния звук!
Щом на огъня сложа, самички
да подскачат със вкусното „Пук!“.
Малки жълти зрънца царевични,
като патенца грозни сега,
бели, пухкави лебеди, лични
ще направя от вас на мига.
Че магьосник съм пуканков – печен!
И от феи завиждащи тук
ако някъде бъда отвлечен,
пуканки ще им пукам напук.
Мен от тях не ми трябва закрила,
но за царевичното зърно,
от една врабешка ескадрила,
че ще го изкълве до едно.