Мисълта си за тебе щом зърна,
иска ми се да щракна с ръка,
та във плът нежна да я превърна
и прегърна плътта ей така…

Ала някак не се получава,
затова я прегръщам наум
и дали от това, но остава
тя във мен следвайки ме без шум.

Мисълта ми за теб да прогони,
от ума нейде да отлети,
може някой, ако ми пророни
„Хей, здравей!“ и това да си ти.

Но в ума си останал без мисъл,
виждайки те пред мен този път,
ще забравя, не съм ли записал,
да те гушна и жива, от плът.