— Казах ли ти, че във тоз остатък
от живота, дето ред му иде
(утре, вдругиден и тъй нататък)
ти ще си останеш мойто либе?
— Каза ми, ала не чух те точно.
Нещо там за утре ми редеше.
Я го повтори, тоз път нарочно.
Моля ти се, просто чудно беше!
— Казах ти, че пак ще те обичам –
утре, вдругиден и тъй нататък…
— Каза ми за нещо, не отричам,
но го пак кажи. Ех, че си кратък!
— Теб обичам, който и да пита…
— Господи, какво ми става днеска?
Чувам те, но в този миг отлита
и да чуя пак горя от треска.
— Тебе само, само теб обичам!
Тъй е хубаво, че се преструваш.
Мога да го викам, да го сричам…
Моля те, кажи, че пак не чуваш!