Чакам те

Чакам. В парка кокиче наднича,
но макар да потропва капчук
и в снега вадичка да потича,
пролет скоро не ще бъде тук.

Чакам. Май прецъфтял е отдавна.
Паркът сенки предложил е веч,
но е пролетта все още главна
и е лятото някак далеч.

Чакам. Уж е септември, а лято,
топло, пее си вън песента.
Вярно, в парка тук-там има злато,
ала не е дошла есента.

Чакам. По ноемврийски студено
с ясно синьо, кристално небе
паркът е. Без листенце в зелено,
ала зима така и не е.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!