Живеех във кофти държава,
за бяла се водеше уж,
ала и до днес си остава
страна, де цветът бял е чужд.

Но смятайки, че имам право
да бъда във бяла страна,
реших – емигрирам направо.
Реших и заминах в една.

И ей ме сред белите хора,
„живея“ от сутрин до здрач,
но скапан съм не от умора,
а, че съм на бели чистач.

…

„Човек бял така не се става –
ми казваше моя позната.
Какво, че си в бяла държава,
щом бял не си вътре в душата?“