Бях един от онези железни мъже,
дето движат се все по ръба на бръснач,
дето нервите им са като от въже,
а самите не знаят какво значи плач.

Бях, обаче се питам какво от това –
нито обич почувствах ни обич посях.
И над мене на метър се люшка трева,
като всички останали станал на прах.