Ти можеше да летиш. Аз не умеех.
От полети, всъщност, бе твоят живот,
а аз от земята по теб поглед реех
и крачех вторачен в небесния свод.
Отправях се към хоризонта, където
със сигурност щяхме да се съберем,
че той, хоризонтът, е бряг на небето…
със сигурност… май… Само че не съвсем:
Все още не мога брега да достигна.
Все още вървя с изранени крака.
В небето при теб не можах да се вдигна,
а ти, ти очакваш ме там все така.