Преди години, когато Георги Минчев беше млад,
а персоналният компютър термин още непознат,
на топчета играехме по цял ден
с фунийки стрелях аз по теб, а ти в мен.

    Блажени години – рокенролът беше млад!
    Блажени години, с разкървавен нос чат-пат.

Когато телевизорът ни беше черно-бял
и фестивалът „Златния Орфей“ едва пропял,
майор Деянов* искахме да сме,
или пък Митко Бомбата* поне.

    Блажени години – рокенролът беше млад!
    Блажени години, някъде сте там назад.

Когато Гунди, Жеков, Котков** бяха богове
и милиционерски всички нови вицове,
тогаз Бриджит Бардо си бе наред,
въобще не бе бабе, а бе Бабет***.

    Блажени години – рокенролът беше млад!
    Блажени години, без следи от косопад.

Но сега, когато сме отвъд четиридесетте,
когато само за пари синът ти търси те,
да креснеш идва ти „Дявол го взел!
Ти синко моето место си заел…“

    Блажени години – рокенролът беше млад!
    Блажени години, а сега какъв обрат…