Благодаря ти, че те има!

Потопих се в реката от спомени,
пак да стана невинен и бял.
Да почистя и в мен да се промени,
но излязох цял в тиня и кал.

И такъв ме видя със очите си
и със поглед струящ ме обля.
И съм чист пак, като във мечтите си,
за което ти благодаря.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!