Срещнах я – моето влюбено минало.
Бе все тъй хубава, както тогава.
Времето, като че бе я подминало,
времето, дето не ни подминава.

Гледаше в мен, поглед син без да свежда.
Нищо не би му преди устояло –
всеобещаващ и криещ надежда,
че е възможно повторно начало.

Ала стоях безразличен, без минало.
Времето нея я бе пощадило,
но през душата ми бе то преминало
и безвъзвратно там всичко изтрило.