„Би ли се любила с мен?“ –
тебе попитах, безгласно.
„Бих – погледът ти смутен
каза ми кратко и ясно –
ала не мога, уви!“
И пак тъй, телепатично
разумът ми долови:
„Не се сърди, не е лично.“
Да, друго е, аз го знам
и без да го изговориш.
Не, страх не те е, ни срам,
бягство такова да сториш.
Просто не искаш със плът
бягство в потайна обител,
там, дето не един път
срещали сме се с душите.