Цял ден май нищо не сторих.
Просто лежах си така,
няколко бири отворих
и с дистанционно в ръка
сменях различни програми.
Всичко въртяно видях:
филми, концерти, реклами…
Гледах, но всъщност през тях.
С фасове, с дим от цигари,
с плик слънчогледово семе,
с няколко вестника стари
и с неминаващо време
бях се затрупал и чаках
нещо все пак да се случи.
Ала, уви, се прецаках.
Шибан живот, просто – кучи.