Без очи

Осветяваш към теб пътя стръмен,
за да мога да го извървя,
но слепец съм, за мен той е тъмен
и от него неволно кривя.

Искам, искам до тебе да стигна.
Моля те, не преставай, свети!
Ако падна, за път ще се вдигна,
като знам, че там нейде си ти.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!