Бели листя, чакали с мене среща,
празни останали са да лежат.
Подло излъгани, май че усещат –
думички нямам и кротко тъжат.

Думички нямам. Седя над листата,
втренчен във бялото празно поле.
С длани, уплашен, държа си главата.
Чувствам се, като с отнети криле.

Думите свърших. Изписах ги всички.
Стихове няма с какво да редя,
но ще направя от вас лястовички
листи мои бели и с вас ще летя.