В пресечката първа на „Попа“,
на ъгъла, точно до Stop-а,
в ботушки с висока подметка
стоят една „гола деветка“
и „втора ръка“ „мома пика“.
Последната с устни ме вика.
Навярно там разни момчета,
зелени младоци – „валета“
откликнали сигурно биха
поканата ясна и тиха,
но с мен не минава, че аз
съм „терца майорна“ (до „ас“)
и зная им всички „спатии“.
С такива не ща разправии.
С тях „качването“ задължително
и кратко, а не продължително
да е, даже без „всичко коз“,
играта излиза през нос –
олекваш с „каре от десетки“
дори и по най-тънки сметки.
Отделен въпрос, че при „цакане“
пред кожен след туй има чакане.
Затуй „контра“ аз им играя,
„пасувам“ и… хващам трамвая.