Мое голямо момче,
Горд, дето в теб се съзирам,
завист признавам си, че
мъничко в мене намирам,
дет’ виждаш като на длан
всичките ми недостатъци,
зарад които и дан
плащал си с отпечатъци
в твоята детска душица.
Ала оттам, докъдето
съм те довел за ръчица,
знам, че напред през полето,
трънено, що е живота,
тръгвайки, сам ще успееш
и по-издигната кота
от мене да завладееш.
Моите минуси смогнал
в плюсове твои да обърнеш
и по тоз начин помогнал,
радост в очи ми да зърнеш.