Българио,
за тебе те умряха.
— Иван Вазов

Българио, коя си ти по-точно?
Извършилата наш’те грехове,
напусната и то еднопосочно,
„тъгувана“ след туй във стихове?

Или си другата, която всеки
открил е там, на някой континент,
по собствени неведоми пътеки
и заобичал в същия момент?

А може би Българио си тази,
във вените до сетния ни час
и Бог така успява да те пази,
че бягайки от теб те носим в нас?

Омразна, безразлична ли, любима…
За избора си всеки е платил.
Която и да си – нали те има,
пък после… както Господ е решил.