Уж старателно, като прилежен студент,
тялото ти със хъс изучавам,
а с почуда при всеки нов близък момент
виждам – гънките му не познавам.

И се спускам, че жажда да зная гори,
по извивките негови плавни –
хълмове, езера, долини, пещери –
със изпиващи погледи бавни.

Хем прекрасно е, хем някак странно звучи
подсъзнателно да те забравям,
за да мога със длани, със устни, с очи
пак на път за теб да се отправям.