Адам Богу думаше

Господи, остави ме на мира!
Праведник вече в рая ти бях,
дето временно ползвах квартира,
преди с Ева да бях вкусил грях.

Ала, Господи, днес, на земята,
ще си правя каквото реша
и за рая недей ми подмята –
тук намирам се, за да греша.

А когато при теб ме повикаш,
нагрешил се със Еви докрай,
„Тоз къде – вземеш ли да се питаш
да го разпределя?“
, Боже, знай:

В рая мене (пречистен от злото
във чистилището) ако щеш,
за да нямаш проблем пак – дървото
на греха гледай да отсечеш.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!