Адам Богу думаше
Господи, остави ме на мира!
Праведник вече в рая ти бях,
дето временно ползвах квартира,
преди с Ева да бях вкусил грях.
Ала, Господи, днес, на земята,
ще си правя каквото реша
и за рая недей ми подмята –
тук намирам се, за да греша.
А когато при теб ме повикаш,
нагрешил се със Еви докрай,
„Тоз къде – вземеш ли да се питаш –
да го разпределя?“, Боже, знай:
В рая мене (пречистен от злото
във чистилището) ако щеш,
за да нямаш проблем пак – дървото
на греха гледай да отсечеш.