Момиченцето мъничко, което
играеше си с кукли и панички
и клоуна Коко пляскаше, задето
най-непослушна кукла бе от всички,
детенцето със свилена косица
и кукуригу, вързано от мама,
превърна се тъй бързо в хубавица
с осанката на мила, млада дама.
Момичето училище завършва
и плаче пак на татковото рамо,
че детството му бе до днес и свършва,
че вече е пораснало голямо.