69

Подвластна на любовната наркоза,
с оргазмени цунами тя воюва,
разкрачена във най-безсрамна поза
и с устните си срамни го целува.

С влагалищно ухание вълшебно
така омайно го хипнотизира,
че всичко друго веч е непотребно –
той иска в нея цял да се намира.

А тя в ответ с език го принуждава
до тоз момент върховен да достигне,
във който стон неволен предвещава,
че той вулкан от семе ще изригне.

Изригва я и тя се наслаждава
на ценния фонтан от бяла течност.
И иска им се туй да продължава
отново и отново, цяла вечност.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!